Зимна приказка
Боже, каква си красива,
художник не би те изваял-
приказна самодива,
цялата в скреж побеляла.
Листата отдавна ги няма,
ти страдаше гола и тъжна
но както ти бях обещала-
снегът те покри и не мръзнеш.
Имай надежда и чакай
както се чака любим,
моля те,недей плака,
че ще разплачеш и мен.
Скоро ще бъде пак пролет,
листата ти ще зеленеят,
птиците ще ти се молят
в твоите клони да пеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Драгиева Всички права запазени
