Боже, каква си красива,
художник не би те изваял-
приказна самодива,
цялата в скреж побеляла.
Листата отдавна ги няма,
ти страдаше гола и тъжна
но както ти бях обещала-
снегът те покри и не мръзнеш.
Имай надежда и чакай
както се чака любим,
моля те,недей плака,
че ще разплачеш и мен.
Скоро ще бъде пак пролет,
листата ти ще зеленеят,
птиците ще ти се молят
в твоите клони да пеят.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
