13 ene 2023, 10:48

Зимно

  Poesía » Civil
450 1 0

Навън е вятър, тъмно, влажно.

Снегът се стели в полумрак.

Отхапвам от мезето блажно

и чашата надигам пак.

 

Седя, снежинките играят

свой танц, навярно рокендрол.

Да, те не искат и да знаят

какво се случва в моят хол.

 

А аз надигам си стакана,

мезето ръфам със охота.

Веч пия втора, трета кана

и разсъждавам за живота.

 

И натежал  от чувства чисти

в леглото лягам мълчешком.

А вън снежинките сребристи

с любов обгръщат моят дом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...