Зимно
Навън е вятър, тъмно, влажно.
Снегът се стели в полумрак.
Отхапвам от мезето блажно
и чашата надигам пак.
Седя, снежинките играят
свой танц, навярно рокендрол.
Да, те не искат и да знаят
какво се случва в моят хол.
А аз надигам си стакана,
мезето ръфам със охота.
Веч пия втора, трета кана
и разсъждавам за живота.
И натежал от чувства чисти
в леглото лягам мълчешком.
А вън снежинките сребристи
с любов обгръщат моят дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
