Навън е вятър, тъмно, влажно.

Снегът се стели в полумрак.

Отхапвам от мезето блажно

и чашата надигам пак.

Седя, снежинките играят

свой танц, навярно рокендрол.

Да, те не искат и да знаят

какво се случва в моят хол.

А аз надигам си стакана,

мезето ръфам със охота.

Веч пия втора, трета кана

и разсъждавам за живота.

И натежал  от чувства чисти

в леглото лягам мълчешком.

А вън снежинките сребристи

с любов обгръщат моят дом.