13 янв. 2023 г., 10:48

Зимно

449 1 0

Навън е вятър, тъмно, влажно.

Снегът се стели в полумрак.

Отхапвам от мезето блажно

и чашата надигам пак.

 

Седя, снежинките играят

свой танц, навярно рокендрол.

Да, те не искат и да знаят

какво се случва в моят хол.

 

А аз надигам си стакана,

мезето ръфам със охота.

Веч пия втора, трета кана

и разсъждавам за живота.

 

И натежал  от чувства чисти

в леглото лягам мълчешком.

А вън снежинките сребристи

с любов обгръщат моят дом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...