13 янв. 2023 г., 10:48

Зимно 

  Поэзия » Гражданская
237 1 0

Навън е вятър, тъмно, влажно.

Снегът се стели в полумрак.

Отхапвам от мезето блажно

и чашата надигам пак.

 

Седя, снежинките играят

свой танц, навярно рокендрол.

Да, те не искат и да знаят

какво се случва в моят хол.

 

А аз надигам си стакана,

мезето ръфам със охота.

Веч пия втора, трета кана

и разсъждавам за живота.

 

И натежал  от чувства чисти

в леглото лягам мълчешком.

А вън снежинките сребристи

с любов обгръщат моят дом.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??