16 oct 2025, 20:56

Животът е кръговрат неизменен

  Poesía » Otra
584 4 15

Уморено е слънцето есенно

и лъчите му по-меко греят,

вятърът пее протяжна песен,

а душата ми в тъга немее.

 

Балканът в тънка мъгла се загръща,

разтърсен от тръпки студени.

Есен е… Всеки у дома се завръща,

а аз, къде да спра, с нозе изранени?

 

Бог призова тези, които обичах,

обръчът около мен се стеснява,

студен дъжд по стъклата се стича,

далечен гръм в нощта проехтява.

 

Но едно гласче упорито шепти ми:

„Животът е кръговрат неизменен,

сърцето и усмивката намери си

и утре дъга над теб ще изгрее.”

 

16.10.2025.

Дейна.1

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за прочита и добрите думи, Мария.
  • Прочетох и дори бях готова да цитирам образа на загърнатия в мъгли Балкан,
    "разтърсен от тръпки студени". Ваздействащ рисунък, Дейна!🥰
  • Ангел, благодаря, че си прочел и коментирал моя стих. Поздрави и пожелания за хубава, спокойна вечер.
  • Поздрави,Дид,макар тъжен,стиха носи надежда!
  • Марко, благодаря ти сърдечно за добрите думи.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...