Животът е кръговрат неизменен
Уморено е слънцето есенно
и лъчите му по-меко греят,
вятърът пее протяжна песен,
а душата ми в тъга немее.
Балканът в тънка мъгла се загръща,
разтърсен от тръпки студени.
Есен е… Всеки у дома се завръща,
а аз, къде да спра, с нозе изранени?
Бог призова тези, които обичах,
обръчът около мен се стеснява,
студен дъжд по стъклата се стича,
далечен гръм в нощта проехтява.
Но едно гласче упорито шепти ми:
„Животът е кръговрат неизменен,
сърцето и усмивката намери си
и утре дъга над теб ще изгрее.”
16.10.2025.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved. ✍️ No AI Used
