Не отлитай от моята стая нощес,
птицо моя, любов,...теб желая!
Виж, стените ни вече са златен кафез,
де ще ходиш, отвън е безкрая!
Остани ти при мен, през нощта остани,
мойте песни любовни...сънувай!...
От душата ми болката бързо махни
и мечтите ми в цвят нарисувай.
Ще докосна, треперещи, твойте крила,
в златен сън да политнем свободни
и ще помня, че тука в нощта си била
в топло лято под вейките плодни!
А когато небето навън просветлее,
аз през сълзи ще викна - излез!
И разлъчен от теб ще остана да крея
сред железния, празен кафез!
26.01.2018 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados