stoyna (Стойна Димова)
5 304

17 ago 2014, 20:24

Златна пролет

Poesía » Del paisaje

526 0 3

Златна пролет

Завесата от злато се люлее

Преди да ни дари с усмивка блага.

Стоя и слушам...Тишината пее

И пролетта затопля ме на прага.

Над мен небето нежно се усмихва

И гмурва се вълшебна колесница.

И вятърът объркан скоро стихва

И ме прегръща златна хубавица.

Просторът се изпълва с упование

И слънцето косите си разплита.

Как ги простира пълно със желание

Да ме докосне. Нещо да попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
оценка! Радвам се, че се запознахме!

2014-08-23T22:01:21+03:00
Sevgimizi (Лора)

Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!

2014-08-19T11:48:06+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса!
Чудничко е!!!
Наслада е
((( )))
Благодаря!!!

2014-08-18T14:02:21+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0