Златна пролет
Завесата от злато се люлее
Преди да ни дари с усмивка блага.
Стоя и слушам...Тишината пее
И пролетта затопля ме на прага.
Над мен небето нежно се усмихва
И гмурва се вълшебна колесница.
И вятърът объркан скоро стихва
И ме прегръща златна хубавица.
Просторът се изпълва с упование
И слънцето косите си разплита.
Как ги простира пълно със желание
Да ме докосне. Нещо да попита.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
оценка! Радвам се, че се запознахме!