17 ago 2014, 20:24

Златна пролет

524 0 3

                                           Златна  пролет

 

                     Завесата  от  злато  се  люлее

                     Преди  да  ни  дари  с  усмивка  блага.

                     Стоя  и  слушам...Тишината  пее

                     И  пролетта  затопля  ме  на  прага.

        

                     Над  мен  небето  нежно  се  усмихва

                     И  гмурва  се  вълшебна  колесница.

                     И  вятърът  объркан  скоро  стихва

                     И  ме  прегръща  златна  хубавица.

 

                     Просторът  се  изпълва  с  упование

                     И  слънцето  косите  си  разплита.

                     Как  ги  простира  пълно  със  желание

                     Да  ме  докосне.  Нещо  да  попита.

                   

 

                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
    оценка! Радвам се, че се запознахме!
  • Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!
  • Много ми хареса!
    Чудничко е!!!
    Наслада е
    ((( )))
    Благодаря!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...