stoyna (Стойна Димова)
5 304

17 ago 2014, 20:24

Златна пролет

Poesía » Del paisaje

531 0 3

Златна пролет

Завесата от злато се люлее

Преди да ни дари с усмивка блага.

Стоя и слушам...Тишината пее

И пролетта затопля ме на прага.

Над мен небето нежно се усмихва

И гмурва се вълшебна колесница.

И вятърът объркан скоро стихва

И ме прегръща златна хубавица.

Просторът се изпълва с упование

И слънцето косите си разплита.

Как ги простира пълно със желание

Да ме докосне. Нещо да попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
оценка! Радвам се, че се запознахме!

2014-08-23T22:01:21+03:00
Sevgimizi (Лора)

Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!

2014-08-19T11:48:06+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса!
Чудничко е!!!
Наслада е
((( )))
Благодаря!!!

2014-08-18T14:02:21+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0