Aug 17, 2014, 8:24 PM

Златна пролет 

  Poetry » Landscape
347 0 3

                                           Златна  пролет

 

                     Завесата  от  злато  се  люлее

                     Преди  да  ни  дари  с  усмивка  блага.

                     Стоя  и  слушам...Тишината  пее

                     И  пролетта  затопля  ме  на  прага.

        

                     Над  мен  небето  нежно  се  усмихва

                     И  гмурва  се  вълшебна  колесница.

                     И  вятърът  объркан  скоро  стихва

                     И  ме  прегръща  златна  хубавица.

 

                     Просторът  се  изпълва  с  упование

                     И  слънцето  косите  си  разплита.

                     Как  ги  простира  пълно  със  желание

                     Да  ме  докосне.  Нещо  да  попита.

                   

 

                      

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
    оценка! Радвам се, че се запознахме!
  • Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!
  • Много ми хареса!
    Чудничко е!!!
    Наслада е
    ((( )))
    Благодаря!!!
Random works
: ??:??