stoyna (Стойна Димова)
5 304

Aug 17, 2014, 8:24 PM

Златна пролет

Poetry » Landscape

521 0 3

Златна пролет

Завесата от злато се люлее

Преди да ни дари с усмивка блага.

Стоя и слушам...Тишината пее

И пролетта затопля ме на прага.

Над мен небето нежно се усмихва

И гмурва се вълшебна колесница.

И вятърът объркан скоро стихва

И ме прегръща златна хубавица.

Просторът се изпълва с упование

И слънцето косите си разплита.

Как ги простира пълно със желание

Да ме докосне. Нещо да попита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stoyna (Стойна Димова)

Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
оценка! Радвам се, че се запознахме!

2014-08-23T22:01:21+03:00
Sevgimizi (Лора)

Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!

2014-08-19T11:48:06+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса!
Чудничко е!!!
Наслада е
((( )))
Благодаря!!!

2014-08-18T14:02:21+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0