17.08.2014 г., 20:24

Златна пролет

522 0 3

                                           Златна  пролет

 

                     Завесата  от  злато  се  люлее

                     Преди  да  ни  дари  с  усмивка  блага.

                     Стоя  и  слушам...Тишината  пее

                     И  пролетта  затопля  ме  на  прага.

        

                     Над  мен  небето  нежно  се  усмихва

                     И  гмурва  се  вълшебна  колесница.

                     И  вятърът  объркан  скоро  стихва

                     И  ме  прегръща  златна  хубавица.

 

                     Просторът  се  изпълва  с  упование

                     И  слънцето  косите  си  разплита.

                     Как  ги  простира  пълно  със  желание

                     Да  ме  докосне.  Нещо  да  попита.

                   

 

                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, Елена и Лора! Благодаря ви за вниманието и прекрасната
    оценка! Радвам се, че се запознахме!
  • Вълшебно усещане, което те издига някъде над вселената!Ти си описала една истинска приказка, една магия, която ми стопли сърцето!Това е разкошно изкуство, изпълнено с нежност и красота, с пленително чувство за обич, за радост, за нещо много силно, което те кара да се носиш високо!БРАВО!! Страхотно стихотворение!!
  • Много ми хареса!
    Чудничко е!!!
    Наслада е
    ((( )))
    Благодаря!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...