Златна пролет
Златна пролет
Завесата от злато се люлее
Преди да ни дари с усмивка блага.
Стоя и слушам...Тишината пее
И пролетта затопля ме на прага.
Над мен небето нежно се усмихва
И гмурва се вълшебна колесница.
И вятърът объркан скоро стихва
И ме прегръща златна хубавица.
Просторът се изпълва с упование
И слънцето косите си разплита.
Как ги простира пълно със желание
Да ме докосне. Нещо да попита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
Страхотно стихотворение!!
