1 sept 2009, 18:01

Златно съкровище

  Poesía
684 0 2

 

До себе си с отворено сърце допускам всеки,

но много малко в него заслужават да се вместят,

защото трудно е веднага да усетиш и отсееш

кой истински добронамерен поглед ти отправя.

 

С течение на времето, ако се крием и представяме за други,

стената, изградена от лъжи, бавно почва да се срутва

и във момент, когато всичко стане в руини,

ще се погледнем лице в лице, но вече отчуждени.

 

Не съм расистка и не се разграничавам

от възраст, пол и цвят на кожата дори,

за мен открит човек, без задни и спекулативни мисли,

е свято нещо и се стремя като зеница да го пазя.

 

Истински приятели, броейки се на пръсти, всеки иска,

а не безброй познати, търсещи изгоди и облаги,

и да се стреми да ги запазва, и да им показва,

че заслужава тяхното доверие, с което го удостояват.

 

Коварни и безцеремонни хора ние трудно бихме променили,

защото са дълбоко обсебени и силно обладани

от демони и мисли, да мачкат и да нараняват,

а не с добро и със заслуги достойното си място да заемат.

 

На тези хора "Приятели" (с главна буква) казвам,

винаги и неотлъчно до вас ще бъда във беда,

защото Вие сте като златото, заровено дълбоко в земята,

и всеки се стреми да го открие сам, както иманярът.

 

 

VAK 12.03.2009

valencia

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно като идея!
    Подкрепям Ракина с една малка забележка: мъничко да се ошлайфа още, за да стане наистина Перфект!
    С най-добри чувства!
    Поздрави!
  • Добър ден Веси, прочетох не веднъж твоята творба. Хареса ми много
    и ме очарова начина по който разсъждаваш за приятелството.
    Да истинското приятелство е съкровище безценно и щастлив е който го има!
    Дай Боже всекиму истински приятел! ПРИВЕТ!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...