1 сент. 2009 г., 18:01

Златно съкровище

678 0 2

 

До себе си с отворено сърце допускам всеки,

но много малко в него заслужават да се вместят,

защото трудно е веднага да усетиш и отсееш

кой истински добронамерен поглед ти отправя.

 

С течение на времето, ако се крием и представяме за други,

стената, изградена от лъжи, бавно почва да се срутва

и във момент, когато всичко стане в руини,

ще се погледнем лице в лице, но вече отчуждени.

 

Не съм расистка и не се разграничавам

от възраст, пол и цвят на кожата дори,

за мен открит човек, без задни и спекулативни мисли,

е свято нещо и се стремя като зеница да го пазя.

 

Истински приятели, броейки се на пръсти, всеки иска,

а не безброй познати, търсещи изгоди и облаги,

и да се стреми да ги запазва, и да им показва,

че заслужава тяхното доверие, с което го удостояват.

 

Коварни и безцеремонни хора ние трудно бихме променили,

защото са дълбоко обсебени и силно обладани

от демони и мисли, да мачкат и да нараняват,

а не с добро и със заслуги достойното си място да заемат.

 

На тези хора "Приятели" (с главна буква) казвам,

винаги и неотлъчно до вас ще бъда във беда,

защото Вие сте като златото, заровено дълбоко в земята,

и всеки се стреми да го открие сам, както иманярът.

 

 

VAK 12.03.2009

valencia

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно като идея!
    Подкрепям Ракина с една малка забележка: мъничко да се ошлайфа още, за да стане наистина Перфект!
    С най-добри чувства!
    Поздрави!
  • Добър ден Веси, прочетох не веднъж твоята творба. Хареса ми много
    и ме очарова начина по който разсъждаваш за приятелството.
    Да истинското приятелство е съкровище безценно и щастлив е който го има!
    Дай Боже всекиму истински приятел! ПРИВЕТ!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...