1.09.2009 г., 18:01

Златно съкровище

675 0 2

 

До себе си с отворено сърце допускам всеки,

но много малко в него заслужават да се вместят,

защото трудно е веднага да усетиш и отсееш

кой истински добронамерен поглед ти отправя.

 

С течение на времето, ако се крием и представяме за други,

стената, изградена от лъжи, бавно почва да се срутва

и във момент, когато всичко стане в руини,

ще се погледнем лице в лице, но вече отчуждени.

 

Не съм расистка и не се разграничавам

от възраст, пол и цвят на кожата дори,

за мен открит човек, без задни и спекулативни мисли,

е свято нещо и се стремя като зеница да го пазя.

 

Истински приятели, броейки се на пръсти, всеки иска,

а не безброй познати, търсещи изгоди и облаги,

и да се стреми да ги запазва, и да им показва,

че заслужава тяхното доверие, с което го удостояват.

 

Коварни и безцеремонни хора ние трудно бихме променили,

защото са дълбоко обсебени и силно обладани

от демони и мисли, да мачкат и да нараняват,

а не с добро и със заслуги достойното си място да заемат.

 

На тези хора "Приятели" (с главна буква) казвам,

винаги и неотлъчно до вас ще бъда във беда,

защото Вие сте като златото, заровено дълбоко в земята,

и всеки се стреми да го открие сам, както иманярът.

 

 

VAK 12.03.2009

valencia

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно като идея!
    Подкрепям Ракина с една малка забележка: мъничко да се ошлайфа още, за да стане наистина Перфект!
    С най-добри чувства!
    Поздрави!
  • Добър ден Веси, прочетох не веднъж твоята творба. Хареса ми много
    и ме очарова начина по който разсъждаваш за приятелството.
    Да истинското приятелство е съкровище безценно и щастлив е който го има!
    Дай Боже всекиму истински приятел! ПРИВЕТ!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...