До себе си с отворено сърце допускам всеки,
но много малко в него заслужават да се вместят,
защото трудно е веднага да усетиш и отсееш
кой истински добронамерен поглед ти отправя.
С течение на времето, ако се крием и представяме за други,
стената, изградена от лъжи, бавно почва да се срутва
и във момент, когато всичко стане в руини,
ще се погледнем лице в лице, но вече отчуждени.
Не съм расистка и не се разграничавам
от възраст, пол и цвят на кожата дори,
за мен открит човек, без задни и спекулативни мисли,
е свято нещо и се стремя като зеница да го пазя. ...