2 ago 2012, 21:16

Златоград

  Poesía » Civil
991 0 1

Златен си от светлината,

дето всяка къща я отлива,

а свещта, запалена в душата,

по е скъпа даже от огниво.

 

Златен със моми красиви,

дето мятат весело бонбони,

те така даряват мъжка сила,

от любов когато са доволни.

 

В миналото -  златен от тютюна,

днес, Даръдере, ти пак си златен:

с гребени, причесвали комини;

с  хромели в ръцете на жената.

 

Златен с легендарния хайдутин,

дето пукал с пушка-седефлийка,

златен със звука на дюмбелеци,

пеещи подобно на гъдулка.

 

Златен си със хората, които

носят с гордост ,,златното ти име”,

тези, дето раждат светлината,

тези, дето помнят свойто минало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...