2 ago 2012, 21:16

Златоград

  Poesía » Civil
994 0 1

Златен си от светлината,

дето всяка къща я отлива,

а свещта, запалена в душата,

по е скъпа даже от огниво.

 

Златен със моми красиви,

дето мятат весело бонбони,

те така даряват мъжка сила,

от любов когато са доволни.

 

В миналото -  златен от тютюна,

днес, Даръдере, ти пак си златен:

с гребени, причесвали комини;

с  хромели в ръцете на жената.

 

Златен с легендарния хайдутин,

дето пукал с пушка-седефлийка,

златен със звука на дюмбелеци,

пеещи подобно на гъдулка.

 

Златен си със хората, които

носят с гордост ,,златното ти име”,

тези, дето раждат светлината,

тези, дето помнят свойто минало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...