Златоград
Златен си от светлината,
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви,
дето мятат весело бонбони,
те така даряват мъжка сила,
от любов когато са доволни.
В миналото - златен от тютюна,
днес, Даръдере, ти пак си златен:
с гребени, причесвали комини;
с хромели в ръцете на жената.
Златен с легендарния хайдутин,
дето пукал с пушка-седефлийка,
златен със звука на дюмбелеци,
пеещи подобно на гъдулка.
Златен си със хората, които
носят с гордост ,,златното ти име”,
тези, дето раждат светлината,
тези, дето помнят свойто минало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
