Златен си от светлината,

дето всяка къща я отлива,

а свещта, запалена в душата,

по е скъпа даже от огниво.

Златен със моми красиви,

дето мятат весело бонбони,

те така даряват мъжка сила,

от любов когато са доволни.

В миналото -  златен от тютюна,

днес, Даръдере, ти пак си златен:

с гребени, причесвали комини;

с  хромели в ръцете на жената.

Златен с легендарния хайдутин,

дето пукал с пушка-седефлийка,

златен със звука на дюмбелеци,

пеещи подобно на гъдулка.

Златен си със хората, които

носят с гордост ,,златното ти име”,

тези, дето раждат светлината,

тези, дето помнят свойто минало.