Злобно отчаяние

Nov 26, 2013, 10:16 PM

Poetry » Love

498 0 0

Апатично пак минава моят ден,
не виждам радост, нито светлина,
от сиви облаци съм обграден,
в мрака бавно гине моята душа.
Звуците са някак глухи,
цветовете давят се в мъгла,
сивота, апатия - грозносухи
покриват цялата земя.
Всичко е еднакво бледо,
хората са просто тъмен мрак,
те са грозно сиво стадо,
апатично бял, червив рояк. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Злобно отчаяние

Want to read more?

Random works