Змейнова обич

29 ago 2014, 20:58

Poesía » De amor

426 0 2

Високо над Пирин пъстреят звезди,

девойка сама през гората върви!

В косите си вплела е златен пендар–

от верното либе е скъпият дар!

Тя стига до извора, в който ръце

потапя, и своето бяло лице

измива с планинската чиста вода...

Посипват се капчици бистра роса!

Когато и лунен прашец завали,

във бели премени излизат моми–

хоро самодивско се вие в нощта,

кавали пригласят им до сутринта!

Магия е, знам, самодивският плен,

но ти си наречена с обич за мен...

а змейнова обич тъй силно гори,

че нощем в небето запалва звезди!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.