Змейнова обич
586
0
2
Високо над Пирин пъстреят звезди,
девойка сама през гората върви!
В косите си вплела е златен пендар–
от верното либе е скъпият дар!
Тя стига до извора, в който ръце
потапя, и своето бяло лице
измива с планинската чиста вода...
Посипват се капчици бистра роса!
Когато и лунен прашец завали,
във бели премени излизат моми–
хоро самодивско се вие в нощта,
кавали пригласят им до сутринта!
Магия е, знам, самодивският плен,
но ти си наречена с обич за мен...
а змейнова обич тъй силно гори,
че нощем в небето запалва звезди!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
