Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,

отчаяно протегната за малко милостиня,

очи, виждали болка и тъга,

живот потъпкан в мизерия и тиня.

Погледът ù изпълнен с доброта

към всеки един подминаващ,

устните ù сбръчкани от старостта,

шепнат ,,Чедо, хляб ми даваш".

Седмица и месец вече мина,

а старицата си там стои,

глад и студ не я подмина,

безжизнено плътта ù на земята си лежи.

Никой не разбра кога си отиде,

никой не погледна изкривеното лице,

никой не каза ,,Вземи, бабо, не ми свиди...

Вземи, да стоплиш старческото ти сърце''.

И после се чуди народа

чий грехове изплаща,

всеки гледа своята изгода,

а всеки път ТОЙ знаци ни изпраща.

Погледни, обърни се и потърси,

твоят знак е някъде там,

само ТОЙ грешките ни ще прости,

ПОМОГНИ, РЪКА ЩЕ ТИ ПОДАМ.