20 янв. 2011 г., 16:40

Знаци

606 0 1

 

 

 

Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,

отчаяно протегната за малко милостиня,

очи, виждали болка и тъга,

живот потъпкан в мизерия и тиня.

 

Погледът ù изпълнен с доброта

към всеки един подминаващ,

устните ù сбръчкани от старостта,

шепнат ,,Чедо, хляб ми даваш".

 

Седмица и месец вече мина,

а старицата си там стои,

глад и студ не я подмина,

безжизнено плътта ù на земята си лежи.

 

Никой не разбра кога си отиде,

никой не погледна изкривеното лице,

никой не каза ,,Вземи, бабо, не ми свиди...

Вземи, да стоплиш старческото ти сърце''.

 

И после се чуди народа

чий грехове изплаща,

всеки гледа своята изгода,

а всеки път ТОЙ знаци ни изпраща.

 

Погледни, обърни се и потърси,

твоят знак е някъде там,

само ТОЙ грешките ни ще прости,

ПОМОГНИ, РЪКА ЩЕ ТИ ПОДАМ.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...