Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта
към всеки един подминаващ,
устните ù сбръчкани от старостта,
шепнат ,,Чедо, хляб ми даваш".
Седмица и месец вече мина,
а старицата си там стои,
глад и студ не я подмина,
безжизнено плътта ù на земята си лежи.
Никой не разбра кога си отиде,
никой не погледна изкривеното лице,
никой не каза ,,Вземи, бабо, не ми свиди...
Вземи, да стоплиш старческото ти сърце''.
И после се чуди народа
чий грехове изплаща,
всеки гледа своята изгода,
а всеки път ТОЙ знаци ни изпраща.
Погледни, обърни се и потърси,
твоят знак е някъде там,
само ТОЙ грешките ни ще прости,
ПОМОГНИ, РЪКА ЩЕ ТИ ПОДАМ.
© Елeна Всички права запазени