Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта
към всеки един подминаващ,
устните ù сбръчкани от старостта,
шепнат ,,Чедо, хляб ми даваш".
Седмица и месец вече мина,
а старицата си там стои,
глад и студ не я подмина,
безжизнено плътта ù на земята си лежи. ...