Знаеш ли как?
Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх)
отнемаше от мене слоевете прах.
Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!
Посяваше в сърцето ми мечти
и пътека ми направи, от звезди!
И как ми даваше с лъжичка сила,
и рамото си даде ми - в закрила!
Помниш ли, ти, как се уморявахме -
и в битките си, сетни сили давахме.
Крилете ми, укрепнали са веч
(направил си от мен боец)
И ме отрови, и съм мъртва, знаеш ли?
Как смъртта да пожелаеш, знаеш ли?
Като от грозд, узрял под топло слънце,
пий от обичта ми, всеки ден по зрънце!
Рене
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Гавраиле, благодаря, чета те с огромно удоволствие и присъствието ти тук за мен е чест!
-
Рени,алогизмът на последният ти стих прави стихотворението ти още по интригуващо с многото въпросителни около него.Поздравления!!!
-
Влад, мерси!
-
Благодаря ви Цвети, Символ!!!
-
Пишеш красиво!!! Красива болка!!!
-
Обичам те, Руми! И аз не очаквах такъв финал.
Зайо, привет! -
Рени, невъзможно е да не те аплодирам... и то много силно! Прекрасно и въздействащо стихотворение! Да си призная и аз не очаквах такъв финал!
Прегръдка! -
мерси, Младене!
-
5-звездно и разтърсващо стихотворение! Браво, Рени!
-
"Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!"
Много ми хареса! -
Раде, така е, това е много старо стихо, ето го истинският финал:
Помниш ли, ти, как се уморявахме -
и в битките си, сетни сили давахме.
И все един за друг се как държахме
и ни има, и от нищо не умряхме"
/с настоящия го префасонирах днес/....Мерси, Раде! Поздрав! -
Харесах, Рени, но без последния куплет! Той е "друго зрънце" и направо го изхвърли! Така би ми се искало, но стихът си е твой, преживяното си е твое и аз само се гъбаркам!
-
Стихото не е камерно, Ани! В другото - ще му видя сметката, ако е рекъл Бог, ама осиротяват ли се тъй лесно "дребни дечиня' става въпрос все пак за ято в "гнездо"...
-
Не, Ан. Тя, ги е отрязала до дъно, защото го обичала, а не обичала да лети с ято, той нея още повече, но се уплашил, че няма как да лети и с ятото и с нея. Сега пият, кой каквито хапчета намери. И си разменят съвети за лечение, подобни на рецептата във финала.
Лена!! Откога не съм те "виждала" - зарадва ме! защото както казваше моя племеник като малък: "Като стане тъй-все тъй става" -
Мерси, Влади!
-
Хубаво е, но финалът малко ме изненада! Поздравления!
-
Трогнахте ме, много, Таня, Анастасия!!
-
Без думи!
Невероятно ми въздайства!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
