Знаеш ли как?
Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх)
отнемаше от мене слоевете прах.
Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!
Посяваше в сърцето ми мечти
и пътека ми направи, от звезди!
И как ми даваше с лъжичка сила,
и рамото си даде ми - в закрила!
Помниш ли, ти, как се уморявахме -
и в битките си, сетни сили давахме.
Крилете ми, укрепнали са веч
(направил си от мен боец)
И ме отрови, и съм мъртва, знаеш ли?
Как смъртта да пожелаеш, знаеш ли?
Като от грозд, узрял под топло слънце,
пий от обичта ми, всеки ден по зрънце!
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
