ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
17 мар. 2016 г., 17:54

Знаеш ли как? 

  Поэзия » Любовная
644 0 19

 

Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..


Плахо (да не ме загубиш в страх)
отнемаше от мене слоевете прах.
Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!


Посяваше в сърцето ми мечти
и пътека ми направи, от звезди!
И как ми даваше с лъжичка сила,
и рамото си даде ми - в закрила!


Помниш ли, ти, как се уморявахме -
и в битките си, сетни сили давахме.

Крилете ми, укрепнали са веч
(направил си от мен боец)

 

И ме отрови, и съм мъртва, знаеш ли?

Как смъртта да пожелаеш, знаеш ли?

Като от грозд, узрял под топло слънце,
пий от обичта ми, всеки ден по зрънце!

 

Рене

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраиле, благодаря, чета те с огромно удоволствие и присъствието ти тук за мен е чест!
  • Рени,алогизмът на последният ти стих прави стихотворението ти още по интригуващо с многото въпросителни около него.Поздравления!!!
  • Влад, мерси!
  • Поздравления за този силен, емоционален и прекрасен образен стих!
  • Благодаря ви Цвети, Символ!!!
  • Пишеш красиво!!! Красива болка!!!
  • Обичам те, Руми! И аз не очаквах такъв финал.

    Зайо, привет!
  • Рени, невъзможно е да не те аплодирам... и то много силно! Прекрасно и въздействащо стихотворение! Да си призная и аз не очаквах такъв финал! Прегръдка!
  • мерси, Младене!
  • 5-звездно и разтърсващо стихотворение! Браво, Рени!
  • "Бебе, във душата ти заспивах
    и тихо в любовта ти се преливах!"
    Много ми хареса!
  • Раде, така е, това е много старо стихо, ето го истинският финал:
    Помниш ли, ти, как се уморявахме -
    и в битките си, сетни сили давахме.
    И все един за друг се как държахме
    и ни има, и от нищо не умряхме"

    /с настоящия го префасонирах днес/....Мерси, Раде! Поздрав!
  • Харесах, Рени, но без последния куплет! Той е "друго зрънце" и направо го изхвърли! Така би ми се искало, но стихът си е твой, преживяното си е твое и аз само се гъбаркам!
  • Стихото не е камерно, Ани! В другото - ще му видя сметката, ако е рекъл Бог, ама осиротяват ли се тъй лесно "дребни дечиня' става въпрос все пак за ято в "гнездо"...
  • Не, Ан. Тя, ги е отрязала до дъно, защото го обичала, а не обичала да лети с ято, той нея още повече, но се уплашил, че няма как да лети и с ятото и с нея. Сега пият, кой каквито хапчета намери. И си разменят съвети за лечение, подобни на рецептата във финала.
    Лена!! Откога не съм те "виждала" - зарадва ме! защото както казваше моя племеник като малък: "Като стане тъй-все тъй става"
  • Мерси, Влади!
  • Хубаво е, но финалът малко ме изненада! Поздравления!
  • Трогнахте ме, много, Таня, Анастасия!!
  • Без думи!
    Невероятно ми въздайства!
Предложения
: ??:??