Знаеш ли как?
Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх)
отнемаше от мене слоевете прах.
Бебе, във душата ти заспивах
и тихо в любовта ти се преливах!
Посяваше в сърцето ми мечти
и пътека ми направи, от звезди!
И как ми даваше с лъжичка сила,
и рамото си даде ми - в закрила!
Помниш ли, ти, как се уморявахме -
и в битките си, сетни сили давахме.
Крилете ми, укрепнали са веч
(направил си от мен боец)
И ме отрови, и съм мъртва, знаеш ли?
Как смъртта да пожелаеш, знаеш ли?
Като от грозд, узрял под топло слънце,
пий от обичта ми, всеки ден по зрънце!
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
