6 may 2014, 7:34

Знам 

  Poesía » Otra
5.0 / 4
443 0 6
Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят
да дърпат струните на вечното сърце
и устните му побелеят
от премълчаваните думи две,
ела, прекрасен като гръм,
и наводни с признанията си
вселенската забрава.
Нуждаем се един от друг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »