Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят
да дърпат струните на вечното сърце
и устните му побелеят
от премълчаваните думи две,
ела, прекрасен като гръм,
и наводни с признанията си
вселенската забрава.
Нуждаем се един от друг, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up