линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
6.05.2014 г., 7:34 ч.

Знам 

  Поезия » Друга
422 0 6

Знам, общо е леглото ни

и масата, и светлината.

Върти се слънчевият лик

и неуморно свири лунната соната.

Когато пръстите му отмалеят

да дърпат струните на вечното сърце

и устните му побелеят

от премълчаваните думи две,

ела, прекрасен като гръм,

и наводни с признанията си

вселенската забрава.

Нуждаем се един от друг,

но нуждата  едва ли разсъждава

за правото да са черупките ни

гладки и корави като стени

от крепостни представи.

За робския ни навик

да сме сигурни че оцеляваме

когато и сами не вярваме

в способността си да оставаме.

На навиците ни животът се крепи,

но ти не ме превръщай в навик.

Привикнем ли един към друг-

започва страшното отдалечаване.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??