3 jun 2010, 23:39

Зодия "Стрелец"

  Poesía » Otra
1.4K 0 1

 

 

Стрелецо, мой!

Ти все забързан, някъде отправен,

опъваш гъвкава тетива

и цели някакви преследваш,

без дъх останал, неуниващ!

Ти - вечно недоволен от съдбата,

все търсиш нови измерения,

но я поспри, ослушай се в тъмата,

щурче навярно пее някъде в тревата.

Не чуваш ли звездите как ти пеят?

Не виждаш ли луната как ти се усмихва?

Не чувстваш ли душата си, която тръпне,

разбудена от трепети незнайни?

Поспри! И наслади се на живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз все това им казвам на двамата ми "стрелци" в къщи! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...