Стрелецо, мой!
Ти все забързан, някъде отправен,
опъваш гъвкава тетива
и цели някакви преследваш,
без дъх останал, неуниващ!
Ти - вечно недоволен от съдбата,
все търсиш нови измерения,
но я поспри, ослушай се в тъмата,
щурче навярно пее някъде в тревата.
Не чуваш ли звездите как ти пеят?
Не виждаш ли луната как ти се усмихва?
Не чувстваш ли душата си, която тръпне, ...