3.06.2010 г., 23:39

Зодия "Стрелец"

1.4K 0 1

 

 

Стрелецо, мой!

Ти все забързан, някъде отправен,

опъваш гъвкава тетива

и цели някакви преследваш,

без дъх останал, неуниващ!

Ти - вечно недоволен от съдбата,

все търсиш нови измерения,

но я поспри, ослушай се в тъмата,

щурче навярно пее някъде в тревата.

Не чуваш ли звездите как ти пеят?

Не виждаш ли луната как ти се усмихва?

Не чувстваш ли душата си, която тръпне,

разбудена от трепети незнайни?

Поспри! И наслади се на живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз все това им казвам на двамата ми "стрелци" в къщи! Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...