Стрелецо, мой!
Ти все забързан, някъде отправен,
опъваш гъвкава тетива
и цели някакви преследваш,
без дъх останал, неуниващ!
Ти - вечно недоволен от съдбата,
все търсиш нови измерения,
но я поспри, ослушай се в тъмата,
щурче навярно пее някъде в тревата.
Не чуваш ли звездите как ти пеят?
Не виждаш ли луната как ти се усмихва?
Не чувстваш ли душата си, която тръпне,
разбудена от трепети незнайни?
Поспри! И наслади се на живота!
© Ивелина Симеонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!