Зооробот
Нямащ тяло на атлет,
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене
морето,
не е до рамене
небето.
Аз ще слушам твоето сърце,
то не ме излъга досега,
щото не дойде
в моята съдба.
Аз ще чувам вашите сърца,
те не ме измамват досега,
но време оставя
престоят до края.
Смърт пече на скара,
не бифтеци дава,
потръгна ти, човече,
надолнище е вече.
Надежда и да изгрява,
веднага ще си залязва,
живот реален
със старт финален.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Василкин Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA