4.12.2025 г., 10:06

Зооробот

43 0 0

Нямащ тяло на атлет,

не мислител по Роден,

битът не бе ми лесен,

една забавна песен.

Не е до колене

морето,

не е до рамене

небето.

Аз ще слушам твоето сърце,

то не ме излъга досега,

щото не дойде

в моята съдба.

Аз ще чувам вашите сърца,

те не ме измамват досега,

но време оставя

престоят до края.

Смърт пече на скара,

не бифтеци дава,

потръгна ти, човече,

надолнище е вече.

Надежда и да изгрява,

веднага ще си залязва,

живот реален

със старт финален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Василкин Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...