Dec 4, 2025, 10:06 AM

Зооробот

44 0 0

Нямащ тяло на атлет,

не мислител по Роден,

битът не бе ми лесен,

една забавна песен.

Не е до колене

морето,

не е до рамене

небето.

Аз ще слушам твоето сърце,

то не ме излъга досега,

щото не дойде

в моята съдба.

Аз ще чувам вашите сърца,

те не ме измамват досега,

но време оставя

престоят до края.

Смърт пече на скара,

не бифтеци дава,

потръгна ти, човече,

надолнище е вече.

Надежда и да изгрява,

веднага ще си залязва,

живот реален

със старт финален.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Василкин All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...