Зооробот

Нямащ тяло на атлет,

не мислител по Роден,

битът не бе ми лесен,

една забавна песен.

Не е до колене

морето,

не е до рамене

небето.

Аз ще слушам твоето сърце,

то не ме излъга досега,

щото не дойде

в моята съдба.

Аз ще чувам вашите сърца,

те не ме измамват досега,

но време оставя

престоят до края.

Смърт пече на скара,

не бифтеци дава,

потръгна ти, човече,

надолнище е вече.

Надежда и да изгрява,

веднага ще си залязва,

живот реален

със старт финален.