atanas_dvk (Атанас Коев) atanas_dvk (Атанас Коев)
1 663
25 oct 2006, 14:12

Зора е...

  Poesía
824 0 5



 

Зора е...
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд,
паячето усеща
сутрешната влага,
микроскопично наслагваща се,
преливаща и уголемяваща се,
в малки усмихнати капчици...
Струните, обтягащи се,
тихо звучащи...
Само паячето знае за
баладите на зората,
трептящи в крачетата му...
Зора е...
Сгушени очакваме утрото...
... и новия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0