25.10.2006 г., 14:12 ч.

Зора е... 

  Поезия
630 0 5



 

Зора е...
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд,
паячето усеща
сутрешната влага,
микроскопично наслагваща се,
преливаща и уголемяваща се,
в малки усмихнати капчици...
Струните, обтягащи се,
тихо звучащи...
Само паячето знае за
баладите на зората,
трептящи в крачетата му...
Зора е...
Сгушени очакваме утрото...
... и новия ден.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??