25 окт. 2006 г., 14:12

Зора е...

820 0 5



 

Зора е...
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд,
паячето усеща
сутрешната влага,
микроскопично наслагваща се,
преливаща и уголемяваща се,
в малки усмихнати капчици...
Струните, обтягащи се,
тихо звучащи...
Само паячето знае за
баладите на зората,
трептящи в крачетата му...
Зора е...
Сгушени очакваме утрото...
... и новия ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...