Зорница

1 sept 2018, 8:28

Poesía » De amor

691 3 4

Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.

Така и с тебе също сме далечни.
И дните ни са с орбити различни.
Но много отдалеч ако погледнеш,
единна траектория ще видиш.

И нека си невидим за очите.
И нека паметта ми те изгуби.
Нали все някак заедно ни има
сред песента на всичко съществуващо.

Не ще ме сплашат тишините, мрака,
защото знам - в дълбокото сме близки.
И само ми е нужно да забравя
илюзията, дето ни измисли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-09-01T22:31:31+03:00

Много добра поанта!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-01T11:58:18+03:00

Да! Заедно съществуваме! Ще ми се това да не е достатъчно и да не ни се налага да поглеждаме от много далече, за открием обща траектория. Много ми хареса! Браво!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-09-01T11:09:50+03:00

Това стихотворение е колкото любовно, толкова и философско... Хубави прозрения, подходяща образност...Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-09-01T09:10:43+03:00

Дълбоко се съмнявам, че ще забравиш!
Красиво желание, жажда за среща и надежда живее тук!
Харесва ми!