1 сент. 2018 г., 08:28
Зорница
Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни.
И дните ни са с орбити различни.
Но много отдалеч ако погледнеш,
единна траектория ще видиш.
И нека си невидим за очите.
И нека паметта ми те изгуби.
Нали все някак заедно ни има
сред песента на всичко съществуващо.
Не ще ме сплашат тишините, мрака,
защото знам - в дълбокото сме близки.
И само ми е нужно да забравя
илюзията, дето ни измисли.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много добра поанта!
-
Да! Заедно съществуваме! Ще ми се това да не е достатъчно и да не ни се налага да поглеждаме от много далече, за открием обща траектория. Много ми хареса! Браво!
-
Това стихотворение е колкото любовно, толкова и философско... Хубави прозрения, подходяща образност...Поздравления!
-
Дълбоко се съмнявам, че ще забравиш!
Красиво желание, жажда за среща и надежда живее тук!
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
