бялатишина
136 124
1.09.2018 г., 8:28 ч.

Зорница 

  Поезия » Любовна
690 3 4

Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност, 
в която все са неделимо заедно. 

 

Така и с тебе също сме далечни.
И дните ни са с орбити различни.
Но много отдалеч ако погледнеш,
единна траектория ще видиш. 

 

И нека си невидим за очите.
И нека паметта ми те изгуби.
Нали все някак заедно ни има
сред песента на всичко съществуващо. 

 

Не ще ме сплашат тишините, мрака, 
защото знам - в дълбокото сме близки.
И само ми е нужно да забравя
илюзията, дето ни измисли. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добра поанта!
  • Да! Заедно съществуваме! Ще ми се това да не е достатъчно и да не ни се налага да поглеждаме от много далече, за открием обща траектория. Много ми хареса! Браво!
  • Това стихотворение е колкото любовно, толкова и философско... Хубави прозрения, подходяща образност...Поздравления!
  • Дълбоко се съмнявам, че ще забравиш!
    Красиво желание, жажда за среща и надежда живее тук!
    Харесва ми!
Предложения
: ??:??