Sep 1, 2018, 8:28 AM
Зорница
Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни.
И дните ни са с орбити различни.
Но много отдалеч ако погледнеш,
единна траектория ще видиш.
И нека си невидим за очите.
И нека паметта ми те изгуби.
Нали все някак заедно ни има
сред песента на всичко съществуващо.
Не ще ме сплашат тишините, мрака,
защото знам - в дълбокото сме близки.
И само ми е нужно да забравя
илюзията, дето ни измисли.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много добра поанта!
-
Да! Заедно съществуваме! Ще ми се това да не е достатъчно и да не ни се налага да поглеждаме от много далече, за открием обща траектория. Много ми хареса! Браво!
-
Това стихотворение е колкото любовно, толкова и философско... Хубави прозрения, подходяща образност...Поздравления!
-
Дълбоко се съмнявам, че ще забравиш!
Красиво желание, жажда за среща и надежда живее тук!
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
