Зорница
Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни.
И дните ни са с орбити различни.
Но много отдалеч ако погледнеш,
единна траектория ще видиш.
И нека си невидим за очите.
И нека паметта ми те изгуби.
Нали все някак заедно ни има
сред песента на всичко съществуващо.
Не ще ме сплашат тишините, мрака,
защото знам - в дълбокото сме близки.
И само ми е нужно да забравя
илюзията, дето ни измисли.
