2 mar 2007, 9:08

Зов

  Poesía
1.4K 0 3
Кой ще ми посочи пристан,
котва аз ръждива там да хвърля,
да успокоя сърцето си на него искам,
да сложа край на писъка си гърлен.

Ще ми подаде ли някой съд бездънен,
жлъчта в живота си в него да затворя,
да бъда с вяра в хората до края свой изпълнен,
на повратностите с ясна мисъл да отговоря.

Ще намеря ли за себе си доспехи бойни,
живителната сила на злото да отнема,
ще заемат ли добродетелите ми редици стройни,
по неутъпкания път на своето възкресение да поема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Куманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...