Зов
Кой ще ми посочи пристан,
котва аз ръждива там да хвърля,
да успокоя сърцето си на него искам,
да сложа край на писъка си гърлен.
Ще ми подаде ли някой съд бездънен,
жлъчта в живота си в него да затворя,
да бъда с вяра в хората до края свой изпълнен,
на повратностите с ясна мисъл да отговоря.
Ще намеря ли за себе си доспехи бойни,
живителната сила на злото да отнема,
ще заемат ли добродетелите ми редици стройни,
по неутъпкания път на своето възкресение да поема.
© Ясен Куманов All rights reserved.
