Зов
394
0
0
На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми,
припомни, че още съм жива.
Знам, че отново ще ме рани,
но бързо тичам към нея.
Не искам да мисля!
Пред мене сияе дъгата,
под нея аз ще премина.
Стремглава, влюбена, дива.
Нека с ръка я докосна,
ако ще да ме погълне земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados
