Зов

May 27, 2015, 11:18 PM

Poetry » Love

255 0 0

На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми,
припомни, че още съм жива.
Знам, че отново ще ме рани,
но бързо тичам към нея.
Не искам да мисля!
Пред мене сияе дъгата,
под нея аз ще премина.
Стремглава, влюбена, дива.
Нека с ръка я докосна,
ако ще да ме погълне земята.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Зов

Свързани произведения

Comments

Random works